Тип на Кредита:
Цел на Кредита:
Желана Сума:
Срок на Кредита:

Поръчителите – рискове и отговорности

Потребителските кредити с поръчители дават възможност на кредитоискателите да получат по-добри условия от банките като по-ниски лихвени проценти, по-голям размер на сумите и по-дълги срокове за погасяване. Стандартните условия на банките към поръчителите са същите, както и към кредитоискателите – да са пълнолетни български и чуждестранни граждани с постоянно местожителство в страната, да работят на постоянен трудов договор, но не по-малко от 6 месеца без прекъсване към датата на кандидатстване за кредит; да упражняват свободни професии или медицинска практика по Закона за лечебните заведения от поне една година (необходимо е приходите от дейността да постъпват по сметки на съответната банка, където се кандидатства за кредит). Поръчителят, както и кредитополучателят, трябва да предоставят лични данни за доходите си, семейното си положение, наличието на трудов договор и др.

Всяка банка има различни изисквания за броя на поръчителите. Обикновено при по-големи кредити с по-дълъг срок на погасяване се изисква обезпечение с двама или трима поръчители. Изискването е нетният месечен доход на всеки един от поръчителите да покрива месечната погасителна вноска по кредита.

Някои банки дават възможност за отпускане на потребителски кредит с един поръчител, когато съпруга/съпругата е съдлъжник по кредита и нетният му/й доход покрива погасителната вноска по кредита.

Има и процедури, при които банката изисква подписване на

„запис на заповед” като обезпечение при кандидатстване за кредит.


Това е вид полица, с която се удостоверява задължение за плащане. С издаването на запис на заповед кредитополучателят се задължава да плати на банката дължимите суми по кредита и лихвите. Документът се авалира (подписва) от авалист. Авалист при този тип документ е поръчителят. Поръчител може да бъде съпруг на заемателя или друго лице в зависимост от изискванията на банката.

В случай, че за обезпечение на кредита не се изисква издаване на запис на заповед, то поръчителят се вписва в искането за кредит като солидарно отговорен. Той е гаранцията, че отпуснатият кредит ще бъде погасен. Ако кредитоискателят спре да плаща вноските си по кредита, те се поемат от поръчителя или поръчителите.

Няма съществена разлика между обикновеното поръчителство и подписаната запис на заповед. И при двата варианта на обезпечение ако вноските по кредита не бъдат платени, те се поемат от поръчителя/поръчителите.

Ако поръчителите са повече от един, обикновено

първи започва да плаща поръчителят, записан на първо място в искането за кредит.


Ако той не е в състояние да доизплати кредита, започва да плаща вторият поръчител и така, докато бъде покрит целият размер на кредита. Това правило обаче не е задължително - банката може да реши да се обърне първо към последния или към втория поръчител без да спазва някаква последователност.

За да се избегнат рисковете от поемане на чужди задължения, добре е бъдещите поръчители да съберат достатъчно информация за условията на кредита и доходите на кредитоискателя. Най-добре е да се става гарант на роднина или близък приятел, на когото може да се има доверие. Важно е да се знае какво е неговото материално състояние, доходи, работа, здраве, семейно положение и др.

Трябва да се знае размера на кредита, за който ще трябва да се гарантира, срокът и месечната погасителна вноска, както и наличието на други поръчители.

Здравословното състояние на кредитоискателя също трябва да се има предвид, тъй като ако се случи нещо с него в един бъдещ момент (например смърт или трайна загуба на трудоспособност, водеща до невъзможност да се получават доходи), то поръчителите ще трябва да погасяват кредита.

При смърт на кредитоискателя дългът първо се прехвърля на неговите наследници,


независимо от това, че кредитът не е изтеглен от тях. Ако те не са в състояние да го покриват, тогава идва ред на поръчителите.

Подписвайки стандартния договор за поръчителство на банките, поръчителите се задължават да възстановят отпуснатата от банката на кредитоискателя сума по кредит. Те удостоверяват с подписа си, че са им известни вида и размера на задълженията, както и условията по усвояването, ползването и погасяването но кредита. По силата на този договор банката има право, в случай на просрочване на плащанията от длъжника, същите да бъдат погасени със средствата от работните заплати на поръчителя (поръчителите).

Поръчителите преподписват молбата за кредит и декларират, че са запознати с всички условия на Договора за кредит между банката и кредитоискателя. Договорът се подписва от представител на банката и от поръчителите и се предоставя екземпляр от него на всяка от страните.

Важно е да се знае, че

поръчителите заедно и солидарно отговарят пред банката за възстановяването на цялата сума по кредита,


включително съответните начислени лихви и други задължения, за всички последици от неизпълнението на договора за кредит от страна на длъжника, както и за разноските по събиранията на банковите вземания.

Поръчителите са задължени до пълното и окончателно погасяване на задължението на длъжника, отговарят за тях и при реструктуриране на кредита, без да е небходимо допълнително и конкретно тяхното съгласие за това.

Обичайна клауза, която се съдържа в договора, е изричното съгласие на поръчителя банката служебно да удържа суми от трудовото му възнаграждение в определен размер (често до 50% от заплатата), до окончателното погасяване на дълга. Банката има право да прави удръжки, ако длъжникът не е изплатил две дължими погасителни вноски по главницата и / или лихви.

По силата на договора за кредит банката има право като обезпечение да блокира сметките на поръчителите в лева или чужда валута и да покрие задълженията на длъжника с тези средства по служебен път .


Какво може да направи поръчителя, за да бъде компенсиран от длъжника, в чието задължения е встъпил?


Има право на два иска за защита: личен-обратен /регресен иск и иск на удовлетворения кредитор /суброгаторен иск/. За предяваването на личния иск е необходимо:
  1. Предварително погасяване на дълга на длъжника от поръчителя;
  2. Редовно изпълнение с погасителен ефект;
  3. Предварително уведомяване на длъжника от страна на поръчителя за изпълнение на задължението. Ако длъжникът изпълни задължението си преди уведомяването от страна на поръчителя, същият губи правото си на обратен иск.

С обратния иск поръчителят има право да търси от длъжника главница, разноски, законни лихви и вреди.

Според чл.146, ал.1 от Закона за задълженията и договорите при суброгаторния иск с изпълнението на дълга поръчителят встъпва в правата на кредитора, които той има спрямо длъжника. Действието на суброгацията е спрямо длъжника и е в полза на поръчителя заедно с всичките налични привилегии по вземането.

Предявяването на такъв иск на удовлетворения кредитор е допустимо само когато поръчителят няма право на обратен иск.

Клиентите, които срещат затруднения да се ориентират в сложния финансов свят, или имат нужда от експертна консултация, могат да намерят ценна информация на www.bgwebcredit.com.



Източник: http://www.bgwebcredit.com/