парична единица, която стои в
основата на паричната система(златна, сребърна, книжна и пр.). Обикновено под
валута се разбират парите на една или друга страна.
метод,чрез който Централната банка контролира обменния курс на лева спрямо чуждите
валути от основния и допълнителен списък котировки и запазва националните си
резерви в чужда валута, например чрез налагане на ограничения за износ на
валута извън страната.
цена на валутата на една
страна, изразена във валутата на друга страна.
възможните загуби за банката
от колебанията в цените на валутите на международния пазар.
договор
между две или повече страни, нуждаещи се от чуждестранна валута, която да
помогне за укрепването на пазарната цена на тази валута чрез съгласието да се
сменят плащания, които би следвало да се извършат в различни валути.
договор между купувач и продавач на
чуждестранни валути, който осигурява предаване на стимулираната валута на
определена цена, на фиксирана дата в бъдещ период.
дейността на банките,
финансовите институции, брокерските къщи, т.е. на тези институции, които имат
лиценз от Централната банка за обмяна на валута чрез покупка и продажба на
вътрешните и международните пазари.
операцияспоразумение
между продавач и купувач за размяна на определена сум валута по договорен курс
на фиксирана цена.
договор,
осигуряващ на собственика правото, но не и задължението да предостави или вземе
определена валута на установена цена на или преди датата на изтичане на срока.
съвкупността
от валутни операции на даден пазар или пазарна зона, извършвани в определен
интервал от време.
наличните средства в чуждестранна валута,
съхранявана по сметки в чуждестранни банки или по сметки в местни банки, както
и централните златни запаси на дадена страна.
датата, от която започва да
тече лихва по дадена банкова сметка(текуща, депозитна, влогова, по разрешен
кредит и т.н.).
част
от актива на търговските банки, обхващаща предоставените краткосрочни и
дългосрочни кредити, в т.ч. и на бюджета, държавни ценни книжа, облигации в
левове и валута, както и някои други активи.
част от активите на банката,
която обхваща предоставените на финансовите институции депозити и кредити
в левове и валута
(Директен превод) -
форма на плащане по нареждане
на платеца, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля
сумата, посочена в нареждането по сметката на получателя.
на банките включени в рисковия компонент на балансовите позиции с пълния размер
на отчетната им стойност като: вземания и кредити със срок над една година за
клиенти, чиито полици, менителници, записи на заповед не се рефинансират от
БНБ; облигациите и другите ценни книжа със срок над една година акциите,
деловите участия, дългово-капиталовите инструменти и подчиненият срочен дълг на
търговци и на свързани дружества; откритите валутни позиции и други.
Процент от доставата
цена (20, 30 или повече процента), която лизингополучателят заплаща при
сключване на лизинговия договор.
пазар, на който инвеститорите
купуват и продават съществуващите ценни книжа: държавни съкровищни бонове,
облигации и други.
показател за оценка на
активите на банката, който представлява отношение на печалбата след облагането
й с данъци към всичките активи.
доходът от дивидентите или
лихвите, които банката получава за своите инвестиции, изчислен като процент от
пазарната цена на акциите, дяловете в съучастия и други.
показател за оценка на капитала, инвестиран от акционерите,
измерен като отношение на печалбата след облагането й с данъци към сумата на
основния капитал.
плащания,
извършвани между клиенти, които имат сметки в една и съща банка, респективно
банков клон или банкова адресируема единица.
